Форс-мажор по време на извънредното положение във връзка с Новия Коронавирус COVID-19

Позоваване на форс-мажор по време на извънредното положение във връзка с Новия Коронавирус COVID-19

Въз основа на Указ №71 от 23 март 2020г. на Президента на Република България в Държавен вестник брой 28, от дата 24.3.2020г. беше обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г.

Законодателят е придал обратно действие на Закона, с изключение на изрично изброени текстове, които влизат в сила от деня на обнародването, и се прилага до отмяна на извънредното положение.

Неминуемо, въведеното в страната извънредното положение внесе промени в отношенията, предмет на гражданския и търговски оборот, поради извънредността и непредвидимостта на ситуацията и свързаните с нея последици. В подобна ситуация се проявяват т.нар. форс-мажорни обстоятелства /непреодолима сила/, възникващи именно поради непредвидимостта и непреодолимостта на събития, настъпили неочаквано, отразяващи се върху тези отношения, които в обичайна ситуация не биха били възникнали или позоваването на тях не би имало ефект по отношение на неизправната страна.

С Новия закон се въвеждат „извънредни“ възможности за участниците в гражданско-правните или търговско-правните отношения, по които една от страните е субект на частното право, като се цели стабилизиране на отношенията предвид непредвидените и/или непредвидимите и възникващите ежедневно затруднения за страните във връзка с изпълнение на действащите към момента на обявяване на извънредното положение договори и вече възникналите и възникващите задължения за гражданите.

Внимание в тази връзка заслужава разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., която гласи следното: „До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.“.

Тенденциите за спад в икономиката на страната неминуемо водят до забава за плащания на задължения от всякакво естество. Това могат да бъдат задължения по договори между частноправни субекти или между граждани и търговци, задължения към банки и/или банкови институции, публичноправни задължения към държавния и местния бюджет, задължения към доставчици на комунални услуги и други. Част от изброените хипотези касаят плащания към бюджета и са уредени в отделните текстове на Закона, като се предвижда отсрочване на някои плащания, но обединяващото е, че се касае за забава в изпълнението, което влече неминуемо съответните правни последици. В обичайните отношения, всяка забава би довела до неблагоприятни последици за неизправната страна, като в зависимост от вида на задължението, може да се касае за начисляване на лихви, възникване на задължения за плащане на неустойки, обезщетения. Изпълнението на тези задължения е възможно да е съчетано с възникване и на допълнителни такива, като например покриване на деловодни разноски, когато последиците от неизпълнението са установени и присъдени в съдебно производство.

Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. тези неблагоприятни последици за частноправните субекти са суспендирани за времето на извънредното положение, като след неговата отмяна, отношенията ще преминат към обичайната си форма, съгласно законодателната уредба, действаща до момента на влизане в сила на Закона и която ще продължи да се прилага по досегашния начин. Условно посочените могат да бъдат отделени като „парични“ последици, тъй като имат финансово изражение.

Отделно от изброените по-горе последици, със Закона се внасят и промени в някои т.нар. непарични последици, като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Прави впечатление, че Законодателят е използвал предлога „като“, което само по себе си означава, че не се касае за изчерпателност на възможните непарични последици от неизпълнение, които се „спират“/ не се прилагат до отмяната на извънредното положение. Това е адекватно законодателно решение, което фактически цели защита на правния интерес, без да поставя ограничения предвид възможните хипотези на развитие на отношенията между частноправните субекти или между субекти на търговското и на гражданското право /когато неизправната страна е частноправен субект/, както и предвид динамиката в икономическото състояние, както в страната, така и в целия свят.

Поради това, може да се направи изводът, че в някои отношения, в които участват частноправните субекти, извънредното положение внася относителна стабилност, суспендиращ ефект, но доколкото разглежданата норма има принципен характер, без да има ограничителен ефект, нейното приложение следва да се преценява за всеки случай по отделно.

Настоящата статия има информативен характер, не представлява правна консултация или съвет и не се ангажира с изчерпателност.

При нужда от съвет и/или консултация, екипът на Адвокатско дружество „Пешковски и Карамелски“ ще разгледа Вашия казус и ще отговори на Вашите въпроси, след като се запознае с конкретната фактическа обстановка по Вашия случай.

___________________________________

Настоящото изложение има информативен характер и не представлява правна консултация или съвет по смисъла на ЗАдв. За още полезна информация и бланки на документи, свързани с извънредното положение, можете да ни пишете на e-mail: office@pklaw.bg или  да ни потърсите на посочените телефони.