Владение и държание. Каква е разликата и защо е толкова значима? Търпими действия.

            Владение
            Владението - possessio е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

            Не става дума за вещно право, а за фактическо състояние. Упражняване на фактически действия спрямо една вещпо начин, по който демонстрираме отношение като към своя вещ.

Чл.68 от Закона за собствеността ни показва кои са двата основни елемента, за да квалифицираме дадено състояние като владение. Те са обективен и субективен определя двата основни признака на владението: обективен (corpus)и субективен (animus).
            Обективният критерий- корпусът представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която се състои от непосредствен досег с вещта – извършване на фактически въздействия и недопускане на трети лица да въздействат върху нея. Не е необходимо непрекъснато да се демонстрира фактическата власт. Властта може да се упражнява лично или чрез друго лице.
            Субективният критерийе  именно намерението (animus), че вещта принадлежи на владелеца. Относно него е уредена оборима презумпция. Достатъчно е да се докаже обективният признак, за да считаме лицето за владелец.

Начинът, по който се установява и упражнява владението, не е негов признак. Признаците са само посочените по-горе два, които трябва да са налице, както когато владението се упражнява лично, така и когато се упражнява чрез другиго.
            Владението трябва да бъде постоянно. Фактическата власт върху вещта и държането й като своя изразяват воля трайно да се владее вещта.

Владението трябва да бъде непрекъснато – да не е изгубвана фактическата власт в продължение на повече от шест месеца. Това означава, че ако владелецът възстанови владението си върху имота  след прекъсване, което е по-дълго от 6 месеца, изтеклото време от прекъсването до възстановяването на владението не се зачита за придобивната давност. Прекъсването на владението има действие спрямо всички, а не само за владелеца.

Уточнение:Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Прекъснато владение не съществува – то е изгубено (прекратено). До шест месеца владението може да бъде защитавано с владелческите искове по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС и не се счита за прекратено, ако бъде възстановено в срок.
Владението трябва да бъде спокойно и явно – да не е установено с насилие или по скрит начин.

            Държане

Владението трябва да се отличава от държането. Става дума за два правни термина, затова разликата трябва да се проследява по правните белези на двата, а не по езиковите им разграничения.

Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която обаче държателят не държи като своя, а държи за другиго. От това се вижда, че и държането, и владението са упражняване на фактическа власт върху една вещ, но при държането, за разлика от владението, няма субективен елемент - намерение да "своим"вещта, да се отнасяме с вещта като със своя, собствена вещ.

Така например държател е наемателят. Той ползва вещта, упражнява фактическа власт върху нея, но не я приема за своя.

При промяна на намерението, държателят може да стане владелец, както и обратното - ако у владелеца изчезне намерението да "свои" вещта, то неговото правно положение/състояние се трансформира в държане.

            Търпими действия

Търпими са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие.

При държането фактическата власт се установява въз основа на правна сделка, по силата на която и с оглед поето по нея договорно задължение, собственикът или владелецът на вещта предава временно или безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно условията на сделката, по която се уреждат отношенията между съконтрахентите.

При търпимите действия фактическата власт се придобива също със съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличностни отношения (съседски, приятелски или роднински), поради което се търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва няма никакво право. Ако волята на лицата е да уредят отношенията си чрез правна сделка и са налице съвпадащи волеизявления относно съществени елементи на сделката, то е налице държане въз основа на възникнало облигационно отношение. Ако волята (изрична или предполагаема) е свързана единствено с междуличностните отношения, то не възниква облигационна връзка, а са налице единствено търпими действия.

Екипът на Адвокатско дружество "Пешковски и Карамелски" поддържа набор от висококвалифицирани специалисти, готови да отговорят на всички ваши запитвания, свързани,  с който и да е правен сектор.