Какво предвиждат последните промени в Конституцията на Република България?

        В 106-ти брой на Държавен вестник от 22 декември 2023 г. са обнародвани гласуваните и приети на трето четене, проведено на 20 декември 2023г., промени в Конституцията на Република България. Шестата поправка на Конституцията включва редица промени, част от  които са: Висшият съдебен съвет се разделя на два съвета - Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет; ограничават се правомощията и се намалява мандатът на главния прокурор; дава се възможност за сезиране на Конституционния съд от всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива; допуска се народни представители да притежават двойно гражданство; ограничават се правомощията на президента при служебно управление.
    Приетите промени във върховния закон засягат Висшия съдебен съвет (ВСС). Висшият съдебен съвет е върховният административен орган на съдебната власт. Той определя състава на съда, прокуратурата и следствието. Досега ВСС бе колективен орган с 2 колегии - съдийска и прокурорска, но след промените в Конституцията от 22 декември 2023г., ВСС се разделя на два съвета, съответно Висш съдебен и Висш прокурорски съвет. 
       Важна промяна е начинът, по който  ще се избират членовете на двата съвета. Съгласно чл. 130а, ал. 1 от КРБ, Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание. Съгласно чл. 130а, ал. 2 от КРБ, Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. Мандатът на изборните членове на съдебния и прокурорския съвет е четиригодишен, като те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичането на този срок. Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание.
       Част от правомощията и функциите на Висшият съдебен съвет включват назначаване, повишаване, преместване и освобождаване от длъжност съдиите; отправяне на предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд; периодични атестации на съдиите и административните ръководители на съдилищата, както и решаване на въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост; назначаване и освобождаване на административните ръководители на съдилищата, както и налагане на дисциплинарни наказания и повишаване в длъжност на съдии и административни ръководители на съдилища; решаване на въпроси за организацията и дейността на съдилищата; приемане на проекта на бюджет на системата на съдилищата и ръководство на изпълнението на бюджета и други.
    Част от правомощията и функциите на Висшият прокурорски съвет включват назначаване, повишаване, преместване и освобождаване от длъжност прокурорите и следователите; отправяне на предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на главния прокурор; периодични атестации на прокурорите, следователите и административните ръководители в системата на прокуратурата и решаване на въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост; налагане на дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на прокурорите, следователите и административните ръководители в системата на прокуратурата, както и назначаване и освобождаване на административните ръководители в системата на прокуратурата; решаване на въпроси за организацията на дейността на прокуратурата; приемане на проекта на бюджет на прокуратурата и ръководство на изпълнението на бюджета и други.
        Реформи се налагат и в мандата на главния прокурор, както и правомощията, с които той разполага. Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на Републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Досега главният прокурор заемаше длъжността за 7-годишен мандат. Ограничението засяга и част от функциите на главния прокурор, като вече няма да осъществява „надзор за законност“ върху работата на всички прокурори.
        Една от най-съществените промени с шестата поправка на Конституцията е възможността на всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. "Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.", съгласно чл. 150, ал. 2, изр. второ от КРБ.
       Бяха редуцирани и правомощията на главния прокурор да сезира Конституционния съд, като се прие това да става по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента; по искане за произнасяне по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения; по искане за произнасяне по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент; по искане за произнасяне по спорове за законността на избора на народен представител, съответно исканията по чл. 149, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7 от КРБ. 
         Друга промяна, която се прие и събуди много дебати е изменението в разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от КРБ, с която се дава право за народен представител да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство. Условието, което се изисква обаче, е за осемнадесет-месечна уседналост на територията на страната.
        Изменение се прие и на чл. 93, ал. 2 от КРБ, съгласно който за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната.
       С част от  промените в Конституцията, залегнали в чл. 99, ал.5 от КРБ, бяха засегнати правомощията на държавния глава при съставяне на служебно правителство.Когато парламентът не постигне съгласие за образуване на правителство, това следва да се извърши от президента. След консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, президентът назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава лице измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
     Чл. 64 от Конституцията след приетите изменения вече предвижда да се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание само след полагане на клетвата на новоизбраните народни представители. Избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание.
           Промените в Конституцията породиха редица дебати и събраха както привърженици, така и противници. Някои от приетите текстове в основния ни закон са атакувани в Конституционния съд, от чието решение ще зависи дали приетите текстове, предмет на жалбата, ще останат във вида, в който са гласувани от народните председатели.

       Настоящото изложение има информативен характер и не представлява правна консултация или съвет по смисъла на ЗАдв. При възникнали въпроси и проблеми, свързани с темата, екипът на Адвокатско дружество "Пешковски и Карамелски" е готов да окаже пълно съдействие.