Мерки за бизнеса по време на извънредно положение

С Държавен вестник, брой 28 от 24.03.2020 г., беше обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение(в сила от 13.03.2020 г.). Извънредното положение от своя страна беше обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за срок до 13.04.2020 г.

Със ЗМДВИП бяха въведени редица извънредни мерки, чиято цел е ограничаване на разпространението и заразата от COVID– 19 в страната. В световен мащаб, мерките по ограничаване на COVID- 19 засегнаха пряко и непосредствено почти всички сфери на бизнеса, като България не прави изключение в това отношение.

По-долу, ние от екипа на Адвокатско дружество „Пешковски и Карамелски“ опитахме да синтезираме промените, касаещи търговските отношения, които бяха въведени във връзка с настоящото извънредно положение.

Важно е да се отбележи, че органите на държавната администрация не са преустановили напълно дейност – осигурен е начин за продължаване на работата на институциите. Нашият опит от изминалите седмици показва, че в настоящата ситуация, предвид относително малката заетост на държавния апарат, голяма част от услугите за граждани се извършват в много по-кратки срокове от обичайните.

1.Ограничителни мерки по отношение на търговска дейност.

Със заповед на Министъра на здравеопазването от 13.03.2020 г., както и редица последващи заповеди, бяха преустановени следните дейности, което неизбежно води до ограничаване и на дейността на редица търговски сфери:

- Посещения в увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо хранене, питейни заведения, кафе-сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ, с изключение на банковите и застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките в тях. На ресторантите и заведенията за бързо хранене се разреши извършването на доставки до адрес.

- Провеждането на всякакъв вид масови мероприятия, включително спортни, културно-развлекателни и научни (кина, театри, концерти, музеи, конференции, симпозиуми, спортни и СПА центрове, фитнес-зали и други).

- Посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.

- Учебните занятия и всички извънкласни мероприятия (занимални, клубове, зелени училища, екскурзии и други) в училищата, университетите и в другите обучителни институции и организации. Скоро след това беше въведена дистанционна форма на обучение.

- Посещения на деца в детските ясли и детските градини.

- Всякакви групови форми на дейност и работа с деца и ученици, извън системата на предучилищното и училищното образование, които се организират и провеждат от физически и юридически лица, независимо от правно-организационната им форма.

Останалите търговци и доставчици на услуги, които не попадат в забранителния списък, продължиха дейността си при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания, като мерките са основно две: спазване на дистанция между посетителите при режим на изчакване пред обекта и извършване на дезинфекция.

2. Санитарно-хигиенни изисквания, които бяха въведени след обявяване на извънредно положение.

За всички обекти, които продължиха да функционират, беше въведено изискване да не се допуска събирането на повече от две лица на открити и закрити обществени места. Това определение включва местата, в които се предлагат услуги и прилежащите им площи на открито, като за целта търговците са длъжни да укажат по подходящ начин необходимостта от спазване на дистанция.

Услугите във фризьорски и козметични салони, солариуми, ателиета за татуировки и други подобни се предоставят след предварително записване на час, с цел избягване на струпването на хора. Не се допуска наличие на повече от един посетител в помещението, като следва да се извършва периодична дезинфекция /минимум 3-4 пъти на ден/.

3. Мерки по отношение на превозвачи.

Български превозвачи, пристигащи от Китай, Иран, Индия, Бангладеш, Корея, Малдивите, Непал, Шри Ланка, Испания, Италия, Франция, Германия, Холандия, Швейцария – поставят се в домашна карантина след влизане на територията на страната в рамките на 14 дни.

За чуждестранни превозвачи, които пристигат от Китай, Индия, Бангладеш, Корея, Малдивите, Непал, Шри Ланка, Испания, Италия, Франция, Германия, Холандия, Швейцария – допуска се навлизането им на територията на страната с цел доставяне на стоки, но след извършване на доставката следва да напуснат незабавно страната (до 24 часа от влизането). Превозни средства, пристигащи от Иран, не могат да влизат на територията на страната.

Не се допуска навлизането на граждани от страни извън ЕС и Шенгенското пространство, освен ако нямат разрешение за пребиваване в България или ако не са медицински лица, транспортен персонал, членове на самолетни екипажи, дипломати, служители на международни организации, пътуващи по хуманитарни причини, лица, които имат разрешение за дългосрочно пребиваване в страна от ЕС, които преминават през България с цел прибиране.

 

 

4. Форс-мажор

С оглед наложените забрани и ограничения по отношение на търговски обекти, за редица търговски субекти възниква невъзможност да изпълнят задълженията си по договори. В тази връзка все по-актуален става въпросът за позоваването на форс-мажор (непреодолима сила по смисъла на чл. 306 от Търговския закон).

Не всички търговци и страни по договори обаче могат да го сторят. За да се позовем на форс-мажор, следва да бъдат налице следните предпоставки:

- наличие на обективно обстоятелство, поради което е налице невъзможност за изпълнение на договорно задължение (напр. заповед на министър за затваряне на търговски обекти, ограничаване на правото на придвижване, затруднени доставки при преминаване на държавни граници и др.);

- невъзможността за изпълнение да е възникнала след сключването на договора;

- събитието да е непредвидено или непредотвратимо (тази предпоставка е налице в по-голяма част от случаите, тъй като наложеното извънредно положение беше с неочакван ефект за повечето търговци).

Позоваването на форс-мажор не зависи от наличието на изрична клауза в договора – дори да няма такава, страната може да се позове на форс мажор само по силата на закона.

Тази възможност не е неограничена все пак и засяга само търговци, които са непосредствено засегнати от настоящото извънредно положение, например чрез заповед на държавен орган, както беше посочено по-горе. В случай че обективно страната по договор може да изпълни задължението си, то тя не би могло да се позове на форс-мажор. В настоящата ситуация, на форс-мажор биха могли да се позоват търговци, чиято дейност е ограничена или напълно спряна, като например кина, игрални зали, барове, дискотеки, питейни заведения, кафенета, хотели, спа-центрове, фитнес зали, театри, зали за провеждане на събития и други подобни, в които се състоят масови мероприятия.

Прилагането на форс-мажор обаче не се случва автоматично, то следва да се направи изрично, чрез изпращане на уведомление до другата страна по договора. Уведомлението следва да бъде изпратено във възможно най-кратък срок след настъпване на форсмажорното обстоятелство. Последиците от това са, че се спира изпълнението на задълженията на страните по договора, като това важи както за задълженията на страната, която е изпратила уведомлението, така и за насрещната страна. Ако форс-мажорът продължи достатъчно време и страните вече нямат интерес от изпълнение на договора, то договорът помежду им може да бъде прекратен на основание чл. 306, ал. 5 от Търговския закон. За да стане прекратяване по този ред, следва дотогава страната да е изпълнявала в пълна степен задълженията си по договора. При прекратяване всяка от страните запазва полученото по договора и няма право да иска връщане на вече платеното.

С оглед обстановката в момента е обосновано да се предвиди възможността от настъпване на стопанска непоносимост по смисъла на чл. 307 от Търговския закон. В този случай, по искане на някоя от страните, по съдебен път, може да се измени или прекрати договор изцяло или отчасти. Предпоставка за това е настъпването на обстоятелства, които страните не са могли или не са били длъжни да предвидят при сключването на договора, при наличие на които страните не биха сключили договора. В тази връзка, е налице вероятност в идните месеци да настъпят големи промени в цените на услуги и стоки, които от своя страна да бъдат предпоставка за прилагане на стопанска непоносимост. Преценката дали е налице стопанска непоносимост се извършва от съда след подаване на искова молба от страна на заинтересуван контрахент по договор.

5. Мерки, които следва да бъдат предприети от работодатели:

Обявяването на извънредно положение засегна в голяма степен именно трудовоправните отношения в страната. Още в началото на извънредната ситуация на работодателите беше препоръчанопри възможност да въведат дистанционна форма на работа за служителите си. По отношение на останалите, работодателите бяха задължени да организират провеждането на засилени противоепидемични мерки в работните помещения, в т. ч. чрез осигуряване на филтър, дезинфекция и проветряване, инструктаж за спазване на лична хигиена на персонала, както и недопускане на служители или външни лица с прояви на остри заразни заболявания.

В много предприятия и държавни учреждения в тази връзка бяха въведени мерки за ограничаване на достъпа на граждани, като за целта подаването на документи се осъществява по куриер, чрез пощенски оператор или по електронен път, информация се предоставя приоритетно по телефон, с цел ограничаване на достъпа на лица до сградите.

Със ЗМДВИП бяха въведени някои възможности пред работодателите, с цел ограничаване на съкращенията и, както се твърди от законодателя, за облекчаване на последиците от извънредното положение. В тази връзка работодателите и опциите пред тях могат да бъдат разделени на няколко категории:

5.1. Работодатели, чиято дейност е преустановена със заповед на държавен орган (министър). В тази графа попадат изброените по-горе места с обществено предназначение – кина, заведения, спа-центрове, хотели и др. В този случай работодателят е длъжен да не допуска работници до работните им места за срока на извънредното положение, като възможностите са две:

5.1.1.Работодателят може да предостави до ½ от платения годишен отпуск на работник без негово съгласие (включително за лица с по-малко от 8-месечен стаж);

5.1.2.Работодателят може да пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение – същото може да бъде осъществено на общо основание, като в това отношение със ЗМДВИП няма забрана за съкращаване на работници. Основанията за прекратяване могат да бъдат по взаимно съгласие, с или без предизвестие от работника; по инициатива на работодателя срещу изплащане на обезщетение, с предизвестие от работодателя.

5.1.3. Прекратяването на трудовия договор с предизвестие от работодателя е по-често срещаната хипотеза, като основанията могат да бъдат следните:

- Закриване на предприятието по чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда – по-малко вероятна и нежелана хипотеза, при която предприятието прекратява дейността си и започва процедура по ликвидация или несъстоятелност.

- Закриване на част от предприятието по чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда – закрива се определенообособено и самостоятелнозвено в структурата на работодателя.

- Съкращаване на щат по чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.

- Намаляване на обема на работата по чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда – това следва да бъде отново обективен факт, който може да бъде доказан от работодателя – например чрез прекратяване на договори с клиенти и контрахенти.

- Спиране на работа за повече от 15 дни по чл. 328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда.

 

5.2. Работодатели, чиято дейност не е прекратена със заповед на министър.

Работодателят, чиято дейност, макар да не е спряна с акт на държавен орган, е все пак засегната от извънредното положение, може да предостави без съгласие на работника до ½ от годишния му платен отпуск.

По искане на работника работодателят може да му предостави за ползване и целия годишен платен отпуск и неплатен отпуск, съгласно уредбата в КТ.

Времето, прекарано в платен и неплатен годишен отпуск, се счита за трудов стаж.

Ползването на отпуск поради временна неработоспособност /болничен, бременност, майчинство/ става по обичайния ред.

Работещите предприятия биха могли да реорганизират дейността си, като имат следните възможности:

Работа от вкъщи и работа от разстояние(чрез използване на информационни технологии) – в този случай работодателят следва да осигури на работника материали и технологични средства за извършване на работа от разстояние. Работното време следва да бъде същото като на работниците, полагащи труд на обичайното си работно място.

За целта обаче приложими са нормите на Кодекса на труда и полагането на труд от вкъщи следва да бъде оформено с допълнително споразумение към трудовия договор в писмена форма.

При липса на съгласие от страна на работника, възлагането на работа от разстояние може да стане с нарочна заповед на работодателя (на основание чл. 107в, ал. 2 от КТ – за надомна работа, и чл. 107и, ал. 2 от КТ – за работа от разстояние).

Могат да бъдат въведени също следните промени в работното време: прилагане на гъвкаво работно време, работа на смени, непълно работно време. При престой или производствена необходимост със заповед на работодателя може да бъде възложена на работника друга работа в същото или друго предприятие и без неговото съгласие, но се запазва непроменен размерът на трудовото му възнаграждение.

6. Финансови компенсации за работодатели.С Постановление №55 от 30.03.2020 г.Министерският съвет одобри изплащането на така очакваните от бизнеса финансови компенсации от страна на държавата за времето на извънредното положение.

6.1.Следните работодатели отговарят на критериите за отпускане на компенсации с цел запазване на работници при схемата, станала известна като „мярка 60/40“:

- Работодатели, които поради извънредното положение са преустановили работата на 1. предприятието или на 2. част от предприятието (звено, отдел и т.н.) - причина за това може да е заповед на държавен орган или заповед на самия работодател;

- Работодатели, които поради извънредното положение са установили непълно работно време в предприятието или в негово звено;

- Работодатели, които са декларирали (със заявлението за компенсация) намаляване на приходите от продажби - за лицата, учредени преди 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година (т.е. ако заявлението за компенсация за м. март бъде подадено през м. април, ще се сравняват продажбите през м. март 2020 г. с тези от м. март 2019 г.)

За част от браншовете не се налага доказване на намалени приходи и компенсациите стават след подаване на заявление, без допълнително доказване на спаднали продажби: търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети (с изключение на търговия на дребно в специализирани и неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки, с медицински и ортопедични стоки, търговия на дребно на открити щандове и пазари, търговия на дребно извън търговски обекти), транспорт, хотелиерство, ресторанти и заведения за бързо обслужване, питейни заведения, прожектиране на филми, туризъм, организиране на конгреси и търговски изложения, частни детски градини, артисти и творци, както и спортни дейности.

6.2.  Компенсациите се изплащат за периода на извънредното положение, считано от 13.03.2020 г., но за не повече от 3 месеца - в размер на 60 на 100 от осигурителния доход на работника за месец януари 2020 г. Работодателят обаче се задължава да не освобождава работниците след отмяна на извънредното положение, минимум за срок, равен на срока, за който са били изплащани компенсациите (например ако са изплащани компенсации общо 2 месеца и извънредното положение бъде отменено на 13.05.2020 г., не може да бъдат освобождавани работници, за които са получавани компенсации, до 13.07.2020 г.).

6.3.Работодателят изплаща на работника пълния размер на възнаграждението, както и внася осигурителни вноски за своя сметка. Впоследствие работодателят получава 60 на 100 от осигурителния доход от НОИ, след одобрение на заявлението си за финансова компенсация.

6.4.Работодателят обаче се задължава да не прекратява трудови договори на свои работници за срока, през който се изплащат компенсации, на основание закриване на цялото или част от предприятие, съкращаване на щат, намаляване на работа, спиране на работа за повече от 15 дни. Това условие важи за всички работници, не само за тези, за които се получават компенсации. В случай на нарушение на някое от посочените задължения работодателят дължи връщане на изплатените компенсации.

6.5.Заявленията се подават в дирекция "Бюро по труда", обслужваща територията по мястото на работа - на хартиен носител, по електронен път (чрез централизираната система за ел. управление), или с препоръчано писмо с обратна разписка (свързано е с мерките, наложени във връзка с извънредното положение за дистанционно подаване, без физическо присъствие на място).

Към заявлението се прилагат:

1. заверено копие на заповедта на работодателя за преустановяване на работа по чл. 120в от Кодекса на труда или на заповедта за установяване на непълно работно време по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда;

2. декларация за обстоятелствата по чл. 2, ал. 1, т. 5 и 6 от постановлението;

3. декларация от работодателя и документи, удостоверяващи намаляване на приходите от продажби по чл. 2, ал. 2 – за работодателите по чл. 1, ал. 2 и 3 от постановлението.

4. списък на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсации по реда на постановлението, съдържащ данни за лицата - трите имена, ЕГН или личен номер, личен номер на чужденец, служебен номер от Националната агенция за приходите, а за работниците и служителите по чл. 1, ал. 3 – продължителността на установеното непълно работно време;

5. декларация, съдържаща данни за платежна сметка на работодателя, включително IBAN.

Наборът от документи може да бъде открит на адреса на сайта на АЗ, както и допълнителна информация за процедурата.

7. Промени в данъчното и осигурителното законодателство.

Със ЗМДВИП бяха въведени редица промени в сферата на данъчното и осигурително законодателство, в сила от 24.03.2020 г., с цел облекчаване на бизнеса.

7.1.  Промени в сроковете за деклариране и внасяне на данъци по ЗКПО:

До 30.06.2020 г. са удължени сроковете:

-       за подаване на декларациите за облагане с корпоративен данък по чл. 92 ЗКПО.;

-       за внасяне на дължимия корпоративен данък по годишната декларация съгласно чл. 93 от ЗКПО;

-       за деклариране и внасяне на данъка върху разходите по ЗКПО, както и на данъка върху приходите на бюджетните предприятия;

-       за деклариране и внасяне на данъка върху приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта;

-       за деклариране и внасяне на данъка върху дейността от опериране на кораби.

7.2. Авансови вноски на база прогнозна печалба:

В случай че до 24.03.2020 г. е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., както и в случай че такава бъде подадена до 15.04.2020 г., авансовите вноски се правят съобразно вече декларираното.

Допустимо е корекции на размера на авансовите Вноски да се правят до 15.04.2020 г. Ако след 15.04.2020 г. бъдат направени корекции, е необходимо подаване и на декларация по чл. 88 от ЗКПО;

В случай че до 15.04.2020 г. не е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., трябва да се декларират само авансовите вноски за 2020 г. със съответната част от годишната данъчна декларация и същата следва да бъде подадена до 15.04.2020 г.

За първото тримесечие на 2020 г. (януари, февруари и март) месечните авансови вноски следва да се внесат до 15.04.2020 г.

За второто тримесечие на 2020 г. (април, май и юни) месечните авансови вноски следва се внесат до 15.07.2020 г.

За третото тримесечие на 2020 г. (юли, август и септември) месечните авансови вноски следва да се внесат до 15.12.2020 г.

За четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска.

 

7.3. Подаване на годишната декларация за облагане на доходите на еднолични търговци

Срокът за подаване на годишната декларация за облагане на доходите на физическите лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, в т.ч. еднолични търговци, дейност като земеделски стопани, когато са избрали да се облагат като еднолични търговци и лицата, облагани по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, както и срокът за внасяне на дължимия от тези лица данък по подадената декларация се удължава до 30.06.2020.

Физическите лица, които извършват стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, прилагат гореописаните правила за авансови вноски, като за тях срокът е до 30.04.2020 г.

Отстъпката по смисъла на чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на 5% ще се ползва, в случай че декларацията е подадена и данъкът е внесен в срок до 31.05.2020 г.

 

7.4. Подаване на годишна декларация за облагане на доходите на физически лица

Срокът за физическите лица, които не са еднолични търговци за подаване на годишна данъчна декларация и за внасяне на данъка по декларацията остава същия като досега – 30.04.2020 г.

7.5. Промени в сроковете за ползване на отстъпка по Закона за местните данъци и такси

Срокът за ползване на отстъпката от 5% за предварително заплащане на целия размер за 2020 г. на дължимия данък върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства се удължава до 30.06.2020г.

 

7.6. Промени в сроковете по Закона за счетоводството.

До 30.09.2020 г. се удължава срокът за публикуване В Търговския регистър на годишните финансови отчети (ГФО) на търговците по смисъла на Търговския закон, юридическите лица с нестопанска цел и останалите предприятия.

До 30.06.2020 г. се удължава срокът за публикуване от търговците, които не са осъществявали дейност през 2019 г. на декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството.

7.7.   Спиране на изпълнителни действия по ДОПК

За срока на извънредното положение се спира принудителното изпълнение по ДОПК, като по искане на длъжниците публичните изпълнители може да извършват изпълнение върху вземания и парични средства от банки, вземания от трети лица, вложени ценности в трезори и съдържанието в сейфове.

За срока на извънредното положение не се образуват изпълнителни дела от публичните изпълнители на НАП, освен в особено важни случаи. В този период не се провеждат публични търгове, не се извършва въвод във владение.

8. Спиране на сроковете за забавени плащания

По силата на чл. 6 от ЗМДВИП, до отмяната на извънредното положение частноправни субекти (физически и юридически лица) не носят отговорност и по отношение на тях не могат да бъдат предприемани действия във връзка с/със забава за плащане на задължения , включително лихви и неустойки за забава, предсрочна изискуемост, разваляне на договор, изземване на вещи (законодателят е визирал случаи на изземване на лизингови вещи в случай на неплащане на вноски).

Тези мерки са предприети от законодателя с цел облекчаване на субектите поради вероятната невъзможност за извършване на плащания. Тази възможност обаче поставя в затруднено положение редица субекти (търговци и доставчици на стоки и услуги), които не могат да получат дължими суми за вече предоставени услуги и стоки, включително такива, за които са издадени фактури и се дължи заплащане на ДДС. От друга страна, за задължените лица възниква опасност от натрупване на редица парични задължения, които ще продължат да бъдат дължими след отмяна на извънредното положение, когато пък кредиторите ще имат право да претендират изплащането им.

 

___________________________________

Настоящото изложение има информативен характер и не представлява правна консултация или съвет по смисъла на ЗАдв. За още полезна информация и бланки на документи, свързани с извънредното положение, можете да ни пишете на e-mail: office@pklaw.bg или  да ни потърсите на посочените телефони.

всички Новини